emil-ivanov.com // blog

Тъкмо се прибирам, мокър, мокър… от стадион Академик, след концерт на Whitesnake & Def Leppard. Всъщност Def Leppard не дочаках…

На път за стадион Академик…

…автобус 72, към 17:45 - в началото съвсем обичайно, малко по-късно - зверско задръстване, пълна лудница (междувременно, на няколко пъти ми мина мисълта, че София е ужасен град). Пътуването определено беше дълго, закъснях за среща с компанията…, единственото приятно нещо в 72 беше една интересна мацка ;-) Как да е, стигнах до стадион Академик, даже успях да намеря Илиян, Свилен и още разни други хора с тях…, а по-късно видяхме и Симо, с който изпихме бирата и се радвахме на концерта.

Не очаквах Академик да е толкова просторен и да има толкова много хора (не бях ходил там на концерт преди). Влязохме с навалицата и се отправихме надолу към сцената. По-късно се понапълни още и беше много яко, когато още по-късно само светлините от сцената осветяваха публиката, красота…

Подгряващата група…

Тук не знам дали не трябваше да сложа кавички…, защото всъщност за подгряване на публиката бяха сложили в програмата Тома от Мюзик Айдъл, което според мен е шегаджийска работа. Вярно, готини песни направиха, ама това не е място за нови, измислени звезди-аматьори. Освен това супер ме дразни как всичко пее по един и същи начин, ама айде както и да е… и без това междувременно със Симо чакахме за бира - само около 1час - тук пък единственото приятно беше една друга мацка (но хайде да не се отклонявам пак от темата :)

Взехме бира, Тома го нямаше на сцената вече, до тук всичко чудесно…

Междувременно, беше малко странно - един автобус и два огромни камиони с чуждестранна регистрация пристигнаха на мястото на концерта, зад сцената - докато още си чакахме биричката.

Е, оказа се, че на македонската граница по ред причини са забавили три часа камионите с техниката на Whitesnake… изненада, нали ;) Организаторите веднага казаха, как това не било по тяхна вина, все едно имаше някакво значение :)

В крайна сметка, концерта започна към 22:50ч… в ляво от сцена се чуваше доста лошо, със Симо се преместихме в по-централната част, където определено беше много по-добре. Оказа се, че Whitesnake имат нов албум… всъщност аз бях слушал преди време едно-две изпълнения, по-скоро като “демо”. Обаче, определено старите неща са си старите неща - класиката си е класика, супер яки, на тях много повече се кефиха хората.

След като доста време в далечината, в небето се виждата светкавици и пр., в крайна сметка по време на концерта заваля дъжд. Което, не мога да кажа, че беше голям проблем, макар че доста си валеше на моменти. Настроението на Академик беше много-много фенско и готино…

…вали дъжд, а всички на тревата, пеят с Ковърдейл, вдигнали ръце…

Ain’t no love in the heart of the city,
Ain’t no love in the heart of town…

дъжд, светлини, яко настроение…

…Every place that I go,
Well, it seems so strange.
Without you love, baby, baby,
Things have changed…

В този момент беше супер, дъждът си валеше, но не правеше много впечатление, даже едва ли не с него беше по-яко…

От новия албум свириха две-три парчета, повече наблегнаха на добрите стари, разбиващи класики… Свириха още Crying In The Rain, Is This Love, Burn (Deep Purple), In The Still Of The Night, Here I Go Again, We Wish You Well… Всъщност като цяло, тяхното участие не беше много продължително за съжаление. Е, да, все пак трябваше и Def Leppard да свирят, предвид голямото забавяне и неприятното време.

След последното изпълнение на Whitesnake, реших че съм прекалено мокър, за да чакам и Def Leppard… и си тръгнах, макар и да ми се оставаше…

След известно време вървене в дъжда, не особено лесно си намерих такси… и… влизам… и пича си е пуснал някакво радио, по което върви Whitesnake… еее, кеф! :) Полафихме за концерта, за музика и т.н., хубаво че не се оказа някакъв чалгаджия… готин таксиджия (няма мнооого такива), как да не му остави човек бакшиш ;)

Много, много се изкефих на концерта, всъщност така не бях се забавлявал на концерт от доста време, макар и лошото време и малките проблеми около организация и график… беше СУПЕР ЯКО!

Честит ми Рожден Ден!

:-)

Освен да си пожелая… здраве, късмет, повече усмивки, много пътешествия, както и нови и интересни запознанства :)

Наздраве! :)

Преглеждайки ilovetypography.com, попаднах на това (всъщност тази шантава реализация на една интересна идея е от for the love of type - блог за типография).

Много яко! :) Повече можете да видите във въпросния блог.

П.С. Търси се модел (от нежния пол) за фото-типографски проект, т.е. БГ реализация на идеята ;-)

Или по-точно второ посещение на Комини, Витоша, за катерене.

Отново с Тишо и Момчи, като този път с нас дойде и Ангел - на разходка и снимки. След дъжд в събота, в неделя за щастие ставаше за разходка на Витоша и за катерене. Този път бях в много по-добра форма, след сериозна почивка в събота (и никаква бира!), освен това “желание и ентусиазъм” бяха на 100%, резултата от което определено беше по-добър в сравнение с предходния път.

Първоначално се ориентирахме към Бабината цепка отново. С Тишо и Момчи направихме едно качване в свръзка. Имаше предложение аз да водя, но някак не ми се искаше, макар че сега бих искал следващия път да пробвам аз да водя, след като вече имам по-ясна представа от маршрута… Този път беше по-приятно, макар че като цяло бих казал, че този маршрут не ми допада особено, вярно супер лесен е, доста полегат, обаче някак леко неприятен… на едни тераски и огромни ръбове, където ако паднеш, така може да се остържеш по тях… и накрая пак бях с надраскани колене. Най-интересно беше, когато бяхме на междинната площадка, Тишо вече беше на горната, Момчи тръгна и тогава на площадката се появи и един чичка (доста възрастен), без въже, без нищо… като на разходка, огледа се и продължи нагоре, стигна Момчи, изчака го и се качи горе… :) Явно човека е видял и ходил доста и не се впечатлява от полегати маршрути :)

След Бабината цепка беше време за нещо по-интересно и трудно. В крайна сметка се спряхме на Дамата, който има няколко варианти и е от две въжета. Варианта, на който се спряхме се оказа 6-. Много, много готин и интересен. Първия опит беше на пуснато въже, за разучаване на по-труден участък от първото въже, който се оказа трудничък, обаче пък приятен - такъв, който действа надъхващо, да се катериш, да опитваш… е в един момент се хванах за примката с дясната ръка, защото с лявата се държах на едно малко ръбче и изобщо не виждах удобно място в дясно - намери се, но чак после. Обаче пък беше добър опит и останах доволен, доволен - яко, защото поне може да се направи опит за малко техничност, не като на 3-та, където “драпаш както можеш”.

В последствие решихме да минем 2-те въжета на свързка. Очаквах втория път да е по-лесно, тъй като малко поне бях запознат със скалата, но уви, не беше така - бях и леко уморен, и отначало еспадрилите ми се хлъзгаха от полепналата пръст и кал по тях (кой да се сети да ги почисти…), и още в началото не тръгна добре. Нищо, другия път повече! Качихме се на първа площадка, заваля… да, изненада… зачудихме се, решихме да продължим с надеждата, че вали съвсем леко. Да, обаче заваля доста стабилно…, което веднага ни отказа. Тогава Тишо каза, да слизаме на рапел…, което доста ме притесни :) Дам, нормално предполагам, като за първо слизане на рапел. Реших да съм първи, че после като остана сам на площадката, знам ли, може и да “няма слизане” :) С изключение на няколко метра камънаци и трънаци, после беше яко кеф, по по-правата част на стената. Добре, че заваля, иначе май този път нямаше да се навия как да е на рапел :)

Хванахме пътеката за слизане и след малко вече не валеше, печеше, в София се виждаше слънце и обичайната завеса от смог. Щастливи и доволни се запътихме… бавно… към ежедневната среда и началото на работната седмица.

Ангел освен, че е направил много яки снимки, беше и много доволен от разходка, определено е ентусиаст за следващия път.

И сега, стига приказки, снимките… (които както казах са дело на Ангел).

Прочетете остатъка от публикацията »

Много яко!

Неделя, 18 Май. Рано сутринта… все още сме по палатките, които предната вечер разпънахме край реката, на една поляна в подножието на Витоша, в близост до село Железница, където един друг Емил Иванов празнуваше рожден ден… Картинката сутринта… беше като след биричка до късно край огъня и доста малко сън… Нямаше време за закуска, след като стана ясно че позакъсняваме за “уговорената среща” с другите “сериозни” ентусиасти за разходка на Витоша, с които пък трябваше да се видим в 9ч на лифта от Драгалевци. С Тишо си събрахме нещата и се обадих на Момчи, един колега (от сигурните ентусиасти) да мине през Железница да ни вземе.

С половин час закъснение, в 9:30 бяхме на мястото за среща, където нямаше никой :) След като малко по-късно дойдоха само един друг колега с приятелката му (Тодор и Милена), се забързахме към лифта, с който се качихме до Бай Кръстьо. От там с доста бърза крачка тръгнахме към Комините.

Много приятно и красиво място, не бях ходил там от доста време. Този път целта беше катерене. Имаше доста катерачи, даже видях Дани и Тина, които бяха там на курс. Катерачите в последствие станаха още повече - явно заради чудесното и слънчево време и работната събота - доста хора се бяха ориентирали към това място, като по-близко и удобно за един ден.

Тишо ни заведе до един тур - “Бабината цепка” - лесен, категория 3, тъкмо като за начинаещи като нас. За мен това беше второ посещение на скали с цел катерене. За съжаление след предната вечер, недоспиване и липса на закуска - изобщо не бях във форма, а мотивацията ми едва-едва надскачаше нулата.

Тишо води по тура.

След като минаха двама младежи в свръзка по Бабината цепка, вече беше свободно и Тишо го мина на водене и пусна установка от междинната площадка (първата по тура), при което вече имахме пуснато въже, на което да катерим ние не-толкова опитните.

При мен мотивацията още си беше около нулата и дадох ред на Момчи. След него и аз се вързах. Стигайки до една част, която ми се стори по-трудна, веднага погледнах надолу и казах, че искам да слизам - направо пълно безобразие… или просто нулева мотивация и желание… и нали това е най-лесния вариант… Да, ама, Тишо не ме пусна… и добре направи, защото продължих и се оказа, че не е проблем, разбира се после погледнах доволно с усмивка надолу, при което ме изюркаха да продължавам :) Стигнах до площадката, където си беше доста широко и удобно, и имаше цели трима души. След малка почивка се пуснах надолу. Вече по-ентусиазиран, казах “о, пак ще пробвам, много яко”… Само дето някакви курсисти ни заеха тура и се редиха да катерят в сръзка, отгоре пък някакви пускаха рапели, изобщо стана лудница, почти се прескачаха катерачи по едно време… и така сигурно повече от два часа… Предполагам сме хванали просто натоварен момент, дано не е всеки път така.

Момчи на скалите.

Тук аз съм “вързал някой”…

Първи опит на Бабината цепка…

Тодор за първи път на скали…

Междувременно си починахме (чак мързел ни хвана)… Тодор се върза за един опит (първи на скали, а и на катерене изобщо) и стигна до края, след което се пусна. Май остана много доволен и “зарибен” :) В моментите на по-малко натоварване на трафика по Бабината цепка и Момчи се вреди няколко пъти за катерене.

Малко по-късно се появиха и Димо и Таня.

Около 15ч (може би малко след) решихме, че ще се ориентираме към слизане. Тишо трябваше да си събере оставените железарии на установката на първа площадка, но там болтовете са с ухо с ръбове и не стават за рапел директно на тях. Тоест варианта без оставяне на екипировка горе беше да се качи целия тур на свръзка. Тишо така постави въпроса за катеренето на свръзка, че аз нямаше как да откажа :) Тук вече беше едно бързане и една лудница. Имаше други двама от курсистите за свръзка и отделно някакви други още… и се разбрахме да минем да си оберем установката и да минават те. Комбинацията от липса на опит и цялата лудница доведоха до малко изнервяне при мен. Тишо супер бързо се качи до първа площадка, след като се осигури там и обра въжето тръгнах и аз, бързайки, как да е издрапах до там. Докато разпитвах Тишо за осигуряването на площадката и “кое как”, дойде един младеж от курсистите и така яко оплете тяхното въже с нашето, че после киснах там половин час сигурно - докато се качи и втория в неговата свръзка, че да сваля нашата установка, че и тогава доста усилия трябваха за доразплитане, че после чаках да се разчисти малко маршрута нагоре - с една дума - “лудница”. Тръгнах по втората част , която вече ми беше по-приятна, явно след толкова стоене на първа площадка и всички минаващи катерачи се бях “понадъхал” малко повече и бях по-уверен. Когато стигнах на горната площадка, на която отдавна беше Тишо, там имаше сигурно 5-6 човека, тоест и там си беше навалица.

Слязохме по пътеката до началото на маршрута, събрахме си багажа и тръгнахме надолу, доволни, доволни от деня. Катеренето в свързка беше много яко и интересно, въпреки цялата навалица по тура. Следващия път повече!

Като забележка, трябва много да се внимава какво изобщо се прави и как. Също така, добре да се избягват рожденни дни в ден преди ходене на планина или катерене на скали :)

Сега с нетърпение чакам следващия уикенд, през който се надявам един ден да бъде посветен на Комините!

Разбира се, това е Dio, Don’t Talk To Strangers!

Don’t talk to strangers
Mmmmh

Don’t talk to strangers
‘Cause they’re only there to do you harm
Don’t write in starlight
‘Cause the words may come out real

Don’t hide in doorways
You may find the key that opens up your soul
Don’t go to heaven
‘Cause it’s really only hell

Don’t smell the flowers
They’re an evil drug to make you lose your mind
Don’t dream of women
‘Cause they only bring you down

Hey you, you know me, you’ve touched me, I’m real
I’m forever the one that lets you look and see and
Feel me
I’m danger - I’m the stranger

And I, I’m darkness, I’m anger, I’m pain
I am master
The evil song you sing inside your brain
Drive you insane
Don’t talk

Don’t let them inside your mind, yeah
Run away, run away, go!

No - no

Don’t let them in your mind
Protect your soul

Don’t dance in darkness
You may stumble and you’re sure to fall
Don’t write in starlight
‘Cause the words may come out real

Don’t talk to strangers [Don't talk to strangers]
‘Cause they’re only there to make you sad
Don’t dream of women
‘Cause they’ll only bring you down
Yeah

Run, run, run, run away!

Ronnie James Dio ми е от любимите изпълнители, невероятен е!

П.С. Обзела ме е една еуфория… странно, на какво се дължи? :)

Универсална седалка с регулируеми ленти за крака. Подходяща е за спортно катерене и за маршрути, за които не се изисква носене на прекалено много екипировка и джаджи. Катарамата на колана е с “rock&lock” система, която позволява лесно стягане и също толкова лесно отваряне, не е необходимо обратно прекарване на лентата през катарамата.

Първи впечатления - удобна, перфектна за начинаещи катерачи (като мен), освен това е на много добра цена - 68лв (в магазин Алпи). Подходящ избор на модел за първа седалка.

Нямам търпение да я пробвам по-обстойно.

Singing Rock

Оооо, много шантав филм!

• Трейлър
• IMDB

Към края на миналата година започнах да се интересувам от скално катерене. След разходката до Атина и първа среща с истински скали (в центъра на Атина), бях много, много доволен и разбира се - още повече се запалих.

Нова мания - нови разходи, какво да се прави… Реших, че е време малко по малко да събера някои неща от необходимата екипировка. Още повече - става все по-топло, надявам се през пролетта и лятото повече уикенди да прекарам извън София, че ако може и всички… и ще е гот да се ходи на скали по-редовно.

След преглеждане на уеб сайтове и сваляне на каталози, четене на налични полезни материали по тези сайтове на производители на екипировка, естествено съвсем се обърках… е, поне знаех кое какво е, както и за кое какво е добре да се съобразява, когато се избира…

Всъщност, моето мнение е, че избора на марка (производител) не е решаващ, реших че от няколко известни марки/производители, която и да избера ще е ОК, по-скоро е важен избора на модел или конкретна джаджа, но това за в началото също не е трудно.

Естествено пълен комплект екипировка си е доста голям разход, а и не се купува наведнъж, особено от начинаещи любители като мен, все пак е хоби, не съм “про” или безумен маниак :)

В крайна сметка, така или иначе за скали, трябва поне още един човек - който пък евентуално има разни неща, за да се получи по-пълен основен комплект от необходима екипировка. Е, аз за това разчитам на един приятел…

Днес си купих една малка част от “железарията”:

Заключващ се карабинер с муфа с резба Mamut Bionic Mtholito и протриващо устройство - пластина (тръбовидна) Signing Rock (съвсем класическа).

В списъка следва седалка, това ще отнеме повече време, търсене и пробване :) Но пък, при малко късмет, може другата седмица да покатеря малко по правите участъци на изкуствената стена в СУ.

След седалката, малко примки, после… добре, че засега няма да се налага и въже да купувам :) А, за щастие имам еспадрили (La Sportiva Kumo - много добри за начинаещи, НАМАСТЕ са вносител на La Sportiva) и торбичка за магнезий.

Малко уеб сайтове на производители:

• Petzl
• CAMP Italia
• Mammut
• KONG
• Signing Rock
• DMM
• Simond
• Black Diamond
• Trango
• Wild Country

Няколко магазини в София:

НАМАСТЕ
София,
ул. “Архитект Йордан Миланов” 26 Б, ет.2
тел. 866 93 67

АЛПИ
София,
ул. “Ворино” 19
тел. 85 81 969
моб. 0888 227 736

ekipirovka.com
София,
ул. Герлово 6
моб: 0887 277 007

RedRock
София,
ж.к. “Хаджи Димитър”
ул. “Макгахан”, бл. 55Г

СТЕНАТА
София,
ул. “Алeкасандър Жендов” 6
ул. “Братя Миладинови” 5

Солти
(всносител на CAMP)
София
кв. “Лозенец”,
ул. “Персенк” № 70

Хм, мисля си за отделна публикация за магазини за екипировка, но първо трябва да ги пообиколя и да добия впечатления.